Индивидуален предприемач като работодател - правния статут на отделен търговец

Индивидуален предприемач като работодател

Индивидуална предприемаческа дейност може да се извърши по два начина: с помощта и без участието на наемния труд.







Регламент на трудовите отношения, лицата, работещи за отделен предприемач, посветена глава 48 от Кодекса на труда на България Характеристики на регулиране на работата на служителите, работещи за работодатели - физически лица. Подобен акцент върху особеностите на разглежданите отношения видове, поради многобройните нарушения на индивидуални предприемачи на съществуващото трудово законодателство, по-специално членове, които регулират трудовите договори, преназначаване, прекратяване на трудовото правоотношение.

Индивидуален предприемач-работодател има всички основни права и задължения, характерни и работодателски организации. Той има следните права:

1) влиза в, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите;

2) насърчават служителите за тяхното съвестен ефективна работа;

3) изискват служителите на изпълнение на служебни задължения и зачитане на имуществото на работодателя и други служители;

4) Включване на работниците към дисциплинарна и имуществена отговорност по начина, предписан от трудовото законодателство;

5) Обърнете местните разпоредби;

6) За да се установи на организациите на работодателите, за да представлява и защитава техните интереси и да се присъединят към тях.

1. Спазване на законите и други нормативни актове, правни местните разпоредби, условията на трудовите договори.

2. Осигуряване на служители работят, дължащи се на трудовия договор; осигуряване на безопасността и условията, които отговарят на изискванията на здравето и безопасността.

3. Уверете се, че оборудването персонал, инструменти, техническа документация и други ресурси, необходими за изпълнение на служебните им задължения.

4. Осигуряване на служителите равно заплащане за труд с еднаква стойност; плащат пълния размер се дължи на заплатите на служителите.

5. Своевременно да изпълнява указанията на органите на държавно управление и контрол, за да плащат глоби, наложени за нарушения на законите и други нормативни актове, съдържащи правни норми на трудовото законодателство.

6. Уверете се, че вътрешните потребности на работниците, свързани с изпълнението на служебните им задължения.

8. За да се компенсират вредите, причинени на служителите във връзка с изпълнението на служебните им задължения;, както и за компенсиране на неимуществени вреди в случаите, предвидени в закона.

Законът установява редица конкретни отговорности на работодателите - индивидуални предприемачи. В съответствие с член 303 от Кодекса на труда на българския работодател - физическо лице, е длъжен да направите следното:

1. Направете трудов договор с работника или служителя в писмена форма и да се регистрирате на договора в съответната местна власт.

2. да плати премиите и други задължителни плащания по начина и средствата, които се определят от федерални закони.

За сключването на договора лицето идва на работа, прави предприемач:

- паспорт или друг документ за самоличност;

- работи запис, с изключение на случаите, когато трудовият договор е сключен за първи път;

- застрахователен сертификат за застраховка държавна пенсия;

- военни регистрационни документи - за военна служба и лицата, подлежащи на военна повинност;

- удостоверение за образование, квалификация или специални знания - при кандидатстване за работа, която изисква специални знания или специално обучение;

- допълнителни документи, ако работата изисква определени умения. Grechiho Е. S. Cyt. Оп. а. 16 - стр. 185.

С необходимите документи, за да се направят копия и подава в отделна папка. Ако човек отива на работа за първи път, а след това на предприемача е пада върху него да издаде удостоверение за сключена застраховка от застраховка държавна пенсия.







Гражданин, който започва да работи за предприемача от началото на годината, трябва да представи отчет за доходите с предишната работа.

Между договора за служител и работодател на труда се сключва за същите правила, както между работодателите и работниците организации. Това означава, че договорът трябва да бъде изготвена под формата на документ, подписан от страните.

Трудовият договор е в два екземпляра. Един екземпляр се съхранява от работника или служителя, а другият - от работодателя.

Специална форма на трудов договор не е така. Ето защо, всеки предприемач трябва да разработи свой собствен основава на изискванията на Кодекса на труда на Република България и на специфичните условия на работа.

Липсата на регистрация на трудов договор между работодателя и отделния служител е нарушение на член 5.27 от Административнопроцесуалния кодекс.

Призовката съдържа името, първо името и длъжността на служителя, неговите тестове за заплати и дългосрочни, ако са инсталирани на трудов договор. В допълнение, редът трябва да се посочат условията за наемане на работа и естеството на работата: основната работа или на непълно работно време; за извършване на определена работа или да се замени временно отсъстват служител.

Заповедта, подписана от предприемача и уверява печата. В рамките на три дни от датата на подписване на трудов договор копие от заповедта на по заетостта издава на работника или служителя при получаване. Като на нов служител, предприемачът трябва да го запознаят с правата и отговорностите, както и отговорността за определени действия.

През последните години, по-широко разпространена алтернатива на трудовия договор между работодателя и отделния служител - е граждански договор.

Граждански договор - споразумение на две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на права и задължения (член 420 от Гражданския процесуален кодекс.).

Физическите лица могат да бъдат наемани за участие в търговска дейност в следните граждански договори: договор; платените услуги; поръчки; Комисията; агентство.

Една от разликите на трудовия договор е, че на договор за гражданско право бележи ясно дефинирана задача. В предмета на тези договори са определени резултати - обекти, работи и услуги, реални или правни действия, произтичащи от клиент на изпълнители условия на договора.

Според гражданския договор е важно да не работят процес и неговите резултати, което работникът или служителят е длъжен да предаде на клиента. От това следва, че самият служителя организира процеса на тяхната работа. Ето защо, за да се установи определен период от време не може да бъде за него. Тя може да работи един ден в седмицата или седем дни в седмицата - Най-важното е, че работата се извършва на определена дата.

В граждански договори плащането се извършва единствено въз основа на резултата от акт на приемане и предаване на строителни работи (услуги). Съответно, за да плащат заплати всеки месец, вече не са необходими. Нещо повече, размерът на борда е посочено в договора и не е установен ограничения върху него от страна на законодателството.

Работниците, наети по договор на гражданското право, че не е необходимо да се осигури платен отпуск, платен отпуск по болест, да се правят плащания към небюджетни средства за данъци на заплатите на служителите.

Оказва се, че на граждански договор е много по-изгодно за предприемача от труда.

Но в същото време, работникът, който предоставя услуги за граждански договор, трябва да бъдат регистрирани като отделен предприемач в съответствие със закона.

Трудовият договор, сключен между работодателя и служителя може да бъде прекратено на основанията, посочени в член 77 от Кодекса на труда на Република България.

На първо място, трудовият договор се прекратява, ако мандатът му приключи. На второ място, започне процедура по прекратяване на договора може да бъде направено чрез: служител, предприемач, работник и предприемач в даден момент.

На трето място, трудовият договор може да бъде прекратен при обстоятелства, които не зависят от волята на страните.

Основанията за прекратяване на трудов договор могат да бъдат отказ на работника или служителя да продължи работата. Причината за този провал може да бъде:

1. Промяна на съществените условия на трудовия договор.

2. Преместете предприемач в друго населено място.

3. Трансфер на работника или служителя на друга длъжност.

В повечето случаи, работниците са уволнени за себе си. В този случай, те трябва да уведоми работодателя писмено оставката му, и му подаде оставката си две седмици преди уволнението.

Освобождаване от длъжност на служител, предприемач трябва да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор. В нея се посочват основанието за прекратяване (прекратяване) на трудовия договор (уволнение) в строго съответствие с текста на действащото законодателство по отношение на съответния член от Кодекса на труда.

В допълнение, в определения по името, датата и номера на документа, въз основа на който подготвя реда и прекратяване на договора.

Когато се отхвърля финансово отговорно лице към реда на приложен документ за липса на финансови вземания към служителя.

Когато се отхвърля служител се изплаща обезщетение за неизползван годишен отпуск. Ако служителят е уволнен преди края на работния година, за сметка на което той вече е получено разрешение от неговите удръжки заплата за всеки ден за почивка недовършена.

Въз основа на писмено искане на работника или служителя в рамките на три дни, може да получи копия от необходимите документи, свързани с работата (копие на получаване на поръчки за работа и уволнение, сертификати за заплати и т.н ..).