На връзката между разследващите и други процесуални действия dokipediya
Процесуално-следствени действия - основният и най-ефективният начин за събиране на доказателства, преки доказателства за това, което се намира в наредби код. Тя е с помощта на действия по разследване, често се срещат, са отстранени и прикрепени към наказателно дело доказателства. Други същите процесуални действия, предназначени за събиране на доказателства, но в предвидените в закона, но не ги тълкуват понятието, които не са посочени вида си и не разкрива процедура за производство.
Да започнем с това, съгласно претенция. 32 чл. И 5 ч. 1 супена лъжица. 86 Наказателно-процесуален кодекс на Република България към броя на разследващите и други процесуални действия за събиране на доказателства, са само тези, които са предписани от закона кодифициран.
В това разследване се сравнява благоприятно с други процедури, предназначени за събиране на доказателства, тъй като в текста на Наказателно-процесуалния кодекс на Република България съдържа общи правила за тяхното производство, включително и съдебната процедура за получаване на разрешение, е приложено подробно процедура на. Процедурни форми се втвърдяват при следствени действия на информация е процедура протокол за подготовка е внимателно регулирани от закона. Това протокол дава възможност да се отрази върху хода и резултатите от разследването, и за в бъдеще да използва информацията, получена по време на разследването, разглеждане и решаване на наказателното производство.
В допълнение, всички процесуално-следствени действия са обединени в системата, предложен от законодателя в главите на заглавните 24-27 Наказателно-процесуален кодекс, че с подобряването на законодателството наказателната процедура се обновява с нови когнитивни техники, базирани на постиженията на научно-техническия прогрес, отразяващи нуждите на държавата в борбата срещу престъпността ,
Въпреки това, традиционните проблеми остават спорни разследване - формулирането на концепцията за определяне на ролята и значението на процеса на доказване, по-специално отношенията си с други действия, предназначени за събиране на доказателства.
По наше мнение, разследването, като се вземат предвид присъщите характеристики, е осигурен наказателното процесуално право, действията на анкетьор, изследовател и съд за събиране и доказателства проверка на пряко насочени към разкриване и доказване на съответните фактически обстоятелства, се характеризират с подробна процедура на производство и преработка, при условие, наказателната процедура принуда * (1).
Липсата на правно тълкуване на понятието "разследване" е необходимостта да се допълни чл. 5 Наказателно-процесуален кодекс на Република България на нов параграф с формулирането на понятията в него разследване * (2).
Въпреки това, няма яснота за вида на други (различни от разследващ) производства са предназначени за събиране на доказателства и процедура за тяхното производство (повтарям).
Ние вярваме, че в сегашната Наказателно-процесуалния кодекс на България (както и в Наказателно-процесуалния кодекс 1960) производства, предназначени за събиране на доказателства, да служи като оправдание и представяне, лекота на дизайн, който ви позволява да ги прилага ефективно в случаите, когато не е необходимо да се проведе разследването. За възстановяването и производството на доказателства, посочени в редица наказателната процедура.
Така, в часа. 4 супени лъжици. 21 Наказателно-процесуален кодекс на Република България предвижда правото на прокурора, ръководителят на разследващия орган, следователят, тялото на разследване и прави запитване в рамките на техните правомощия да изисква от предприятия, институции, организации, длъжностни лица и граждани изображения на предмети и документи, които са свързани с наказателното дело.
Твърдейки, тъй като, наистина, и представителство, за разлика от съответното действие по разследването, с подробното процедура производство, които не са предвидени мерки на наказателното производство, принуда и изчислява на доброволното спазване на циркулация.
Според ч. 2 супени лъжици. 86 Наказателно-процесуален кодекс на България заподозрян, обвинен, жертва, граждански ищец, гражданския ответник и техните представители имат право да се събират и представят писмени документи и предмети, за да бъдат приложени към наказателното дело като доказателство. Тази разпоредба е дублираните статии 42. 44. 45. 46. 47. 55 Наказателно-процесуален кодекс, който установява правото на всички тези участници в производството да представят доказателства. Надарен с правото да представят доказателства и от публичния и частния прокурори (чл. 5, чл. 246. Чл. 43 НПК), юридически представител на младежката заподозрения, обвиняемия (чл. 2, чл. 426 НПК).
Там трябва да бъде изяснено само, че законодателят направи терминологична неточност, когато посочи към защитника право да събира доказателства относно правото на заподозрян, обвинен, жертва, граждански ищец, гражданския ответник да представи доказателства. Страните в наказателното производство не събират и представят доказателства в процесуалния смисъл на думата, и да намерят информация, свързана с установяване на обстоятелствата, подлежащи на доказване. Такава информация може да се облече така в необходимата процесуална форма на само органа на наказателното преследване (досъдебното) или от съда въз основа на съответното приложение.
Рекултивация, като начин за събиране на доказателства може да се използва, когато са изпълнени следните две условия:
1), когато знаеш какво се изисква документ или нещо, и къде и кой е той;
2) няма причина да се страхуват от укриване, унищожаване или увреждане на собственика на документа или обект.
Този метод на събиране на доказателства се състои от няколко последователни стъпки:
1) получаване и посоката на писмено искане на лицето или тялото притежава желания обект;
3) започването на документ или обект на случая след неговото повторно тестване и оценка.
За разлика от това да си върне представянето на инициативата за прехвърляне на документи, предмет не идва от тялото на наказателното производство, но от човека, който ги притежава. Подаване на документи или предмети включва поредица от последователни стъпки:
1) предоставяне на обекта на изследователя или съда;
2) декларация от лице, което доставя документ или елемент, заявление за приемане на доставеното обекта;
3) приемане (отхвърляне) на доставената предмет или документ.
КЗК България няма никакви директни препратки към формата на консолидация по наказателното дело на представените документи и обекти. Използвайки този начин различен и нелегитимен, форми неизбежно поставя на дневен ред въпроса за произхода на документа или обекта, неговите индивидуални симптоми по време на разположение на следовател, на съда. Тя изисква спазването на общите правила производството на Комисията и консолидиране на резултатите, получени в нормативен акт. За следствените и съдебните действия в тази нормативен акт в полза протокол изготвянето на общи правила, които се съдържат в членове 166 и 259 от Наказателно-процесуалния кодекс.
В същото време в закона не съществува общ насоки за това как правилно да се изпълни производството на друг (с изключение на разследване и съдебен процес) на процесуални действия, по-специално предоставянето на документи и обекти. Разбира се, това също трябва да е протокол, и в закона на общите правила на изготвянето му, следва да бъдат формулирани. Това протокол позволява на всички участници, за да отрази, процедурата се произвежда процесуално действие, опишете с индивидуалните особености на документа (на обекта) и други важни моменти за наказателното дело.
Сред другите процедури, предназначени за събиране на доказателства (в допълнение, за да възстановят и настояще), трябва да се нарича искане (чл. 4, чл. 21 НПК), за да се получи обяснения, указания за провеждане на оперативно-търсене действия (чл. 1, чл. 144 НПК ), получаване на заключението на данъчните власти (чл. 7, чл. 144 НПК).
Нека разгледаме посочените производството сортове, предназначени за събиране на доказателства.
Съгласно обяснителния речника на искането за български език - документ, с искане за нещо * (4). По смисъла на искането на Наказателния закон Процедура - коригиращи действия, извършвани от изследователя, а съдът е изискването за предоставяне на информация, свързана с установяване на обстоятелствата, подлежащи на доказване. Искането може да предшества заявката или действията по разследването.
Например, ако следователят има предложения за това как да се получи искаше обвинен за пари в банката, за да се провери тази хипотеза, той има право да се въз основа на решение на съда, за да изпратите запитване за наличието на приноса на обвиняемия по банкова сметка, кредитна институция. При получаване на помощни данни, се решава по изземване на парични средства и други ценности в сметката, депозити или депозирани в банки и други кредитни институции.
Доказателствата, получени в чужда страна по искане на производството на производството, насладете се на същата правна сила, както ако те са били получени на територията на Република България (чл. 455 НПК).
Основната стойност на обяснението се крие във факта, че те се получават веднага след извършването на престъплението, и въпреки, че обяснение отрече процесуална форма на разпит, те са склонни да бъдат надеждни, тъй като лицето, тяхното даване все още е обект на възможното влияние на заинтересованите страни в резултат от процеса на скрининг, както и подробности за случилото се свеж в паметта му. Няма индикации в закона за възможността за получаване на обяснение, когато проверява съобщенията за престъпления, предизвикани необходимостта от съответните изменения на чл. 144 НПК.
В същото време, Наказателно-процесуалния кодекс на България все още липсва процесуална регулиране получи обяснение, което налага да се формулира и прилага чл. 5 Наказателно-процесуален кодекс на Република България концепция обяснения, дадени в наказателния процес Закона за общите правила на производствения си * (8).
И сега пристъпва към разглеждане на такива процесуални средства за проверка на докладите на престъпления като поръчка за извършване на действия, оперативно-търсене.
Факт е, че да се идентифицират, да разкрива и разследва престъпления успешно се използват само Наказателно-процесуалните средства и методи, е трудно, а понякога и невъзможно, защото много действия се планират предварително и внимателно подготвени заговорничат. В същото време, средства и методи за оперативно-издирвателна дейност позволяват да проникне в наказателното околната среда, за да се поддържа контакти с членове на престъпни групи, да се следи и до известна степен контрол дейността си, да получавате информация, използвана в наказателното производство.
Поради това, на последователността и съгласуваността на коригиращи дейност на следователя или следовател с дейността на оперативните звена вече, когато проверява съобщенията за престъпления в голяма степен зависи ефективността на досъдебното производство.
Положителен отговор на искане на следовател за провеждане на операции по търсене в етапа на наказателното дело трябва да бъде да се осигури мотивационно писмо за резултатите от оперативни дейности за търсене и ако тези резултати не са налични или не могат да бъдат предвидени, следователят, трябва да бъде уведомен следователят в писмена форма.