Формулата за изчисляване на обезщетения и лихви

Общата формула за изчисляване на загубите. Стойност за причинените вреди от неправомерно използване на пари на заем

Общата формула за изчисляване на щетите

Въз основа на позициите на гореспоменатата контакт горе ал 1-во претенция 2. 15 от Гражданския процесуален кодекс, който, между другото, се посочва, че една загуба да се разбере реалната щета и пропуснати ползи, можете да извлече обща формула за изчисляване на загубите.







Y = EN + HC - CP (1В-1)

U - вреди на лице, чиито права са нарушени;

ЖП - реални щети (виж част А на този раздел.);

HC - загуба на печалба (виж част Б на този раздел.);

CP - спестовни разходи.

Необходимостта от последната цифра, която отразява икономиите на разходи, трябва да останат разделени. За съжаление, на Гражданския процесуален кодекс на Република България ясно установява необходимостта от намаляване на загубите, подлежащи на компенсация, разходи, спестяване на пострадалото лице в резултат на нарушение на договора от другата страна (за разлика от законите на някои чужди страни (по-специално, на вече цитирания US Единния търговски кодекс)) ,

Но липсата на този показател в горната формула за изчисляване на загубите може да доведе до нарушение на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Така става плащането в пълен размер (с изключение на спестяване на разходи), жертва на нарушение на договорните условия, е неоснователно страна спестява за сметка на други активи (например, в брой, обикновено изразходват за съхранение, транспортиране, обработка и т.н.), което води до задължението купувача (в този случай, "жертва" страна), а не само да се върне имот (st.1102 претенцията 1 от Гражданския процесуален кодекс), но също и да обезщети пострадалия неоснователно обогатяване (в този случай, в нарушение на договорните задължения) всички приходи Това е научил или е трябвало да научи от този имот от времето, когато той научил, или трябва да са научили за неоснователно обогатяване (st.1107 твърдят 1 от Гражданския процесуален кодекс). В размера на неоснователното обогатяване паричен предмет на начислената лихва по привлечени средства (чл. 395 от НК RF) от времето, когато купувачът е знаел или е трябвало да знае за неоснователно пестене на пари (стр.2 st.1107 Гражданския процесуален кодекс).

Изчисляване на лихва формула за неправомерно

заемни средства

Ние се посочва, че плащането на лихви по взети назаем пари, в резултат на незаконното му задържане, избягване на връщане, забавяне на тяхното заплащане или несправедливо разписка или спестяване за сметка на друго лице, а не обезщетение, и както се споменава в творбите на VV Vitryansky е цената, която плащате за използването на пари, или наказание за нарушение на задълженията.

В същата тази книга, вече ще бъде възможно само да се посочи факт интерес на пари неправомерно използвани на други хора в конкретен случай, както и кратък метод за изчисляване на лихвите в тези ситуации.

Позовавайки се на съдебната практика по този въпрос може да се отбележи, че до първата част от Гражданския кодекс на България вече са се опитвали да лица, чиито права са нарушени в резултат на нарушение на условията на колегите им транзакции, изчисли, по-специално загуба на печалба въз основа на дисконтовия процент на централната банка. В този случай, на пострадалото лице обосновано искането си най-вече на факта, че ако установи средствата са го постави на депозит в търговска банка, ще получи определен доход, който е обявен и пропуснати ползи. Този подход не намери подкрепа в арбитражни съдилища, тъй като съдилищата в този случай започнаха да се установи валидността на намерението на ищеца да сключи договор за депозит.

Правилното подход за закрепване с помощта на банкови лихви при изчисляване на сумите за реквизиция пострадало лице, получил само претенция 1 st.395 Гражданския процесуален кодекс, който гласи, че, освен ако не е предписано друго от закона или по силата на договор за ползване на заемни средства, поради незаконното им задържане, избягване на тяхното връщане, забавяне на тяхното заплащане или несправедливо разписка или спестяване за сметка на друго лице се изплаща лихва върху сумата на тези средства.







Размерът на лихвата се определя от мястото на пребиваване на съществуващата кредитора, и ако кредиторът е юридическо лице в неговото местоположение банковата лихва от деня на парично задължение или част от него. В събиране на дълга в съда, съдът може да задоволи претенциите на кредитора, въз основа на нормата на дисконтиране банка към датата на подаване на искането, или в деня на страшния съд.

Лихвите по привлечени средства се начислява в деня на плащането на тези средства в полза на кредитора, освен ако законът, други правни актове или договора не е настроена за начисляването на лихви в рамките на кратък период от време.

По този начин една обща формула за изчисляване на процента неоправдани привлечените средства могат да бъдат представени, както следва:

Р = (X Сх USBN BH) / 36 000 (1Ь-2)

II - Процент за неразрешено използване на друга парична

USBN - банков лихвен процент в деня на парично задължение на мястото на кредитора (освен ако не е предвидено друго в закон или договор);

C - сумата неправомерно използва парите на другите хора;

BH - броя на дните, изминали от момента, в който средствата

Ние трябваше да се обърне на плащане кредитор до неправомерно задържани количества (освен ако не е предписано друго, други правилници или договор).

При изчисленията трябва да се вземат под внимание следните правила:

В случаите, когато в съответствие със Закона за регулиране на валута и валутния контрол парично задължение се изразява в чуждестранна валута (st.317 Гражданския процесуален кодекс) и няма официална банка лихвен процент за кредити в чуждестранна валута в деня на парично задължение на мястото на кредитора, размера на лихвата се определя въз основа на публикации в официалните източници на информация за средните лихвени проценти по банковите по краткосрочни заеми в чуждестранна валута, предоставени на мястото на кредитора.

Като общо правило, периодът през който се изчислява за използването на пари на заем, денят завършва с изплащането на дълга. Когато възстановяването на посочения интерес се прави от съда, интерес за използването на пари на заем може да се заслужи, а за периода от датата на съответното решение на съда от датата на нейното практическо изпълнение. Това означава, че за разлика от прилаганата преди юриспруденция капитализация дължими трайни неустойки (или лихва) в деня на страшния съд и фиксиране в заповедите, издадени от колектора, солидна сума от размерите, които понастоящем в заповеди и други документи в изпълнение, издадени от съдилищата трябва да бъде той съдържа сумата, за която се изчислява интерес, размерът на лихвата, както и датата, от която е необходимо да се произведе текущо начисляване. Специфична същото количество, че сумата, начислена от интереса, който се определя от банката в деня, когато действително направени в съответствие с решение на съда, който е денят, когато сметката се приспада от длъжника и прехвърля на кредитора сумата да бъде увеличена в съответствие с решението.

Съотношението лихвени плащания за неправомерно използване на пари назаем ivozmescheniya загуби

Като общо правило, плащане на лихви по привлечени средства се превеждат суми по характер по отношение на размера на вредите, причинени на кредитор незаконно използване на нейния брой. Това правило се определя от претенциите 2 чл. 395 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, който гласи, че, ако вредите, причинени на кредитор незаконно използване на нейните фондове, надхвърлят размера на дължимата лихва към него по силата на параграф 1 от член. 395 от Гражданския процесуален кодекс, той има право да поиска обезщетение от загуба на длъжника до такава степен, че тази сума.

Прекарайте една и съща това разграничение, че е много важно за възможно най-пълна защита на лица, чиито права са били нарушени. В противен случай, например, нарушение на договорните условия от страна на загуба на клиенти на изпълнителя, предварително да заплати разходите на работата и, следователно, който донесе пари от оборота си, почти равна на загубата на клиента, чийто договор разходи са съставени само от стойността на сделката. Тази позиция изглежда не само несправедливо, но и, както ще бъде показано по-късно, противно на закона.

Всъщност, никой не може да се направи една и съща страна, успоредно на няколко вида отговорност за същото деяние, така че е трудно да не се съглася с точкуване характер на лихвата за незаконно използване на чужди средства и щети, причинени на кредитор незаконно използване на нейните фондове (параграф 2 на чл. 395 от Гражданския процесуален кодекс). Но, например, отклонението от продавача да възстанови на купувача изплаща под формата на авансово плащане за закупуване и продажба на договора, както и нарушение на условията на същия договор за покупко-продажба на обхвата на стоки доставени (st.468 Гражданския процесуален кодекс) са различни нарушения и задължения, съответно, трябва да доведе отговорност за всяко от нарушенията. Това означава, че при обстоятелствата, описани в примера, купувачът има право да изиска от продавача, а не само за изплащане на лихва върху сумата, използвани неправомерно изчислени средства за st.395 GC България чрез формула (1б-2), но също така и пълна компенсация за загубите, изчислени, по-специално, в съответствие с формулата (1с-1).