антициклична политика

Ние вече знаем, че съвременните функции на пазарната икономика, с приложение два по отношение на активно влияние върху състоянието й. Членка влияние върху икономиката на способността на съществуващите, но и да повлияе на хода на икономическия цикъл, промяна на характера на икономическата динамика: дълбочината и честотата на кризи, стаж на фазите на цикъла и връзката между тях. За да се запази икономическата стабилност в обществото, държавата провежда антициклична политика, насочена предимно към смекчаване на цикличните колебания. Най-важните инструменти, чрез които държавата действа върху икономическия цикъл са парични и фискални лостове. По време на кризата, правителствени мерки, насочени към стимулиране на производството и по време на повдигането - по своя възпиране. По този начин, по-скъпо на кредита, да наложи нови данъци, увеличаване на старите, отменени ускорени амортизационни и данъчни кредити за нови инвестиции във фазата на възстановяване. В криза, а напротив, правителствени мерки, насочени към поевтиняването на кредит, намаляване на данъците върху ускорени амортизационни и данъчни кредити за нови инвестиции.







По този начин, има преплитане на спонтанен пазарен механизъм функциониране на икономиката под формата на циклични кризи, които съзнателно състояние влияние върху процеса на размножаване.

Трябва да се отбележи, че е неразделна част от настоящата икономическа криза е инфлацията. Тя си взаимодейства с цикличното движение на икономиката и промяна на механизма за цикъл. Тази промяна се характеризира с намаляване на "чувствителността" на цена криза свиване в търсенето на пазара и повишена чувствителност към това растящо търсене. Фактът, че голяма столицата, монополите се адаптират към стесняване на търсенето от страна на населението чрез намаляване на производството при поддържане на високи цени. Държавата помага на големите компании да "управляват" на кризата по този начин. В резултат на това в настоящата криза има конфронтация между двете тенденции в ценообразуването: нагоре, свързани с дейността на големия бизнес и държавата, и надолу, генерирани от цикличен намаляване на пазарния капацитет.







Развиващите се страни трябва да търсят въвеждането на "данък на Тобин" върху финансовите спекулации. Достатъчно ниска степен (например 0.25%) на сделките на международните валутни имат съществено влияние върху световната икономика, но може да се намесва с краткосрочни спекулации и донесе стотици милиарди долари приходи. Административен сложност на новия данък е лесно да се преодолее, ако водещите страни ще се присъединят към тази инициатива.

По този начин, механизма на съвременния цикъл съчетава криза и инфлацията. Във връзка с това, антицикличния обществения ред бе заменен от антиинфлационната.

Дискусия по проблемите на съвременната криза се върти около историческите прецеденти и генетични страхове, породени от тях. На първо място, това е Голямата депресия с продължителна дефлация и двуцифрено безработица, които могат да се премахнат напълно само от Втората световна война. По-малко често споменавани криза-X 1970 година. по време на който е имало ново явление - стагфлация. В действителност, между двата исторически прецеденти, и че има смисъл да се говори за настоящата икономическа ситуация. Въпреки че, разбира се, знаете, че историческите прецеденти са просто удобни инструменти за анализ, но не позволява на изследователя да някакви решения.

В настоящата криза има и положителна страна на развиващите се страни. След това минава, те ще имат много по-голяма тежест в международните икономически организации. Китай, Индия, Бразилия, България, и т.н. ще има повече възможности за предявяване на промените в икономическата политика свят в собствените си интереси.

За това има две взаимосвързани причини. Първо, финансовата криза отслаби Съединените щати и Европа. Те не разполагат с достатъчно капацитет, или желанието да се харчат средства за поддържане на световен ред, който се появи след Втората световна война. Запълни тази празнина ще трябва да развиващите се страни.

На второ място, тежестта и влиянието на развиващите се икономики ще се засили още повече. Много водещи финансови институции и западни компании, които няма да бъдат национализирани, ще бъдат оставени на милостта на капитали от Китай или страните от Персийския залив. Но текущия кръг на глобалните преговори показва, че в името на сътрудничеството с развиващите се страни, развитите страни са готови да им позволи да участват в определянето на правилата на международната търговия. 1

По-рано вицепремиерът Алексей Кудрин прогнозира бюджетен дефицит на българина в 1.5-2.5 трлн. търкайте. Според "Интерфакс", правителството не изключва растежа си до 4 трлн. търкайте.